Завръщане
Нужда ме принуди да замина
далече в чуждата земя,
за пари във таз чужбина
лиших се от семейство и деца.
Сама със непознати хора,
заглъхна българската реч,
престанах даже да говоря,
в сърцето сякаш ми забиха меч.
Работех от зори до здрач,
без дъх оставах и без сила,
нито ядох, нито спах,
копнеех и за дума мила.
Измина месец във сълзи,
стисках зъби и търпях,
че камъкът на мястото тежи,
едва сега аз проумях.
Завърнах се и тъжна, и сломена,
печалбите останаха мираж,
и макар във къщи приютена
разкайвам се, че не успях.
Но надеждата напуска ме последна,
с нови сили ще вървя напред,
с вяра в бъдещето ще погледна
и дано съпътства ме късмет.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
