Завръщане в детството
ЗАВРЪЩАНЕ В ДЕТСТВОТО
Ще можем ли с тебе, макар за минута,
дечица да бъдем – добри,
с подпряни главички на баба си в скута,
след толкова смях и игри?
А дядо – щом влезе – свалил ямурлука,
към нас да поглежда сърдит
и тъй да пропъдим фалшивата скука
на свят – погрознял и прикрит...
Кажи ми сега, докъде ни докара
модерният сив Интернет?
Защо все се търсим, а вечно ни няма
и всеки така е зает?
И кой ли, кога ли, за мен ще завърже
момчешко хвърчило с конец?
Дали пък и аз – упорито, но бърже –
ще късам за тебе синчец?
Ще бъдат ли светли душите ни в края –
преди да напуснем света?
Не зная, а искам това да узная
със цялата своя душа.
Затуй продължавам и твърдо калявам
материя, мисъл и дух –
да мога, със обич, и аз да дарявам
копнеж за завръщане тук.
© Росен Гъдев All rights reserved.
