По много пътища съм ходил.
На всякакви места съм бил.
По късни нощи аз съм бродил
и ял съм даже и съм пил.
И колкото да е приятно
на чуждо място и на мост -
във време зимно или лятно,
аз винаги се чувствам гост.
И с радост се завръщам вкъщи,
във моя храм, във моя дом.
И ако времето се мръщи,
домът ме топли с глътка ром.
Защото тука съм спокоен,
защото ми е пристан пак.
Не съм и по стандарта двоен -
живота ми е тука благ.
© Никола Апостолов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
