По много пътища съм ходил.
На всякакви места съм бил.
По късни нощи аз съм бродил
и ял съм даже и съм пил.
И колкото да е приятно
на чуждо място и на мост -
във време зимно или лятно,
аз винаги се чувствам гост.
И с радост се завръщам вкъщи,
във моя храм, във моя дом.
И ако времето се мръщи,
домът ме топли с глътка ром.
Защото тука съм спокоен,
защото ми е пристан пак.
Не съм и по стандарта двоен -
живота ми е тука благ.
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
