Feb 4, 2007, 12:56 AM

Завързах ветровете... 

  Poetry
695 0 13

Завързах ветровете и крилата им,
изсушили очите ми от плач.
Любов такава да гори  душата ми,
възможна ли е... таз жарава.
В умора да заспиват световете,
подгонени в съмнения и страх,
след тях да тичам в сънищата си,
и да събирам в шепите си прах...
Завързвам си очите и сърцето,
и тихо чакам - зъзнеща - пак утрини,
във себе си се моля срещу бурите
да пощадят, поне душата ми.
Изгарям, като лист във огън,
и чезнат думите неказани.
Изписаните мисли по стъклата,
изтичат бавно пред дъха ми...

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??