Dec 20, 2025, 12:24 PM

Зайо и Вълчан

  Poetry
104 1 8

Пътува Зайо с влака

и гарата си чака.

Радва му сърцето

гледката в полето-

 

трева зелена, детелина.

Я, е покрай храсти мина!

Градини с моркови и ряпа.

Ще има що да се излапа!

 

В миг вратата се отвори!

Не знае Зайо що да стори-

Вълчан в купето се натика

и ужас в него прпедизвика.

 

Всеки знай кой е Вълчан-

известен горски хулиган.

,,Ха, ето моята закуска!

Прясно месце ще се хруска!"

 

Яко Зайо затрепери,

решението да намери

и от страх дори заплака.

,,Ех, що ли хванах днеска влака?"

 

Ала, отвори се вратата

и влезе мечката космата.

,,Вълчане, я оттук излез!

Със Зайо ще пътувам днес!"

 

С Меца няка как да спориш.

Само беля ще си отвориш.

Макар, да беше му тъй криво,

Вълчан си тръгна мълчаливо.

 

Тъй Зайо се успокои.

,,Хей, бабо Мецо, не две-три

панички с мед ще ти намеря,

ще донеса ги за вечеря!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Янков All rights reserved. ✍️ No AI Used

The work is a contestant:

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...