Здрач
Дори и да заспя в полусмразяващата тъмнина,
знам, че мога да се доверя на твойта странна доброта.
Знам, че в съня ми пак ще съм със теб,
а наяве ще ме милва пронизващата ти ръка от лед.
Въпреки жаждата ти да отпиеш мойта кръв,
въпреки животинските инстинкти,
въпреки влудяващата миризма на шийната ми плът,
знам, че всички твои чувства са невинни.
И някъде във нищетата
сдържаш тихо своя гняв,
но не ме оставяй ти на самотата,
не ме оставяй на печалния ми страх.
Обичам те, но вече съм решила,
решила себе си да променя,
с кожа на убиец тялото си да покрия
и с тебе да остана, дори след края на света.
Това стихотворение е посветено на книгата на Стефани Майър "Здрач"
© Алекс All rights reserved.
