Здрав да си сине
Сякаш бе вчера, а то бе преди
двайсет и шест навъртяни години.
Много очакван, ти се роди.
Малко човече, но горд бях, че син е.
Спомени много клокочат във мен.
Колко обаче времето бърза.
Вече си мъж, а минало ден...
Ех, ако можех, мига бих завързал.
Исках да бъдеш безкрайно щастлив,
исках да чувстваш, да можеш и знаеш.
За всеки твой ден, написвах ти стих.
Дано и във този се разпознаеш.
Вече е време да свиваш гнездо.
Син да си имаш, да те гордее.
Бърза, върти се това колело,
сякаш, че вчера хлапашки се смееше.
Мъж си,голям, но по детски мечтай!
Здрав и какъвто си, ти ми бъди!
България чувствай за истински Рай!
Имам заслуги, с внук ме дари!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
