Здравей
Здравей
Това е писмо
Най-нормалното, което съм писал
Без объркани думи
Без поезия
Без рими
Исках само да ти кажа, че ще ми липсваш
Знам, че съм още тук
Обичаме се
Знам...
Но знам, че ще ми липсваш
Както ми липсва миналото ми
Липсва ми едно лице
Не на майка ми
Или на някоя от бившите ми приятелки
Лицето на едно момче
Което бродеше по едни други плажове
Намираше ги за приятни и...
Нещо повече – беше част от тях
Така се беше захванало с тях, че не даваше
Други да ги притесняват
И твоите плажове са хубави
Аз много се привързах
Старах се да ги опазя
Но наплива на другите...
Почти ги почуствах като мои
Твоите плажове
Знам, че това няма да те трогне
Ти никога не пожела да имаме нещо общо
Никога не пожела да станеш моя
Но така се получи...
Аз дойдох
И те харесах
Взех си нещо за спомен
И те напускам
Малко съм неспокоен
Но сезона на бурите
Свърши
Свърши сезона на бурите
А те нищо не казаха
Аз обаче още ги чувам в главата си
Но вече не ги чакам
Свърши сезона на бурите
Затова заминавам
Отивам в Чикаго
Там няма плажове
Защото теб те няма там
Там няма бури, с които да си говоря
Да разменяме мимики
Да плачем
И да се надяваме
Свърши сезона им
И затова те оставям
Ех, Флорида,
Беше ни забавно заедно
Нали
Ти забавлява ли се
Пак мълчанието ти...
Закъснявам за полета си
Виж ме как отлитам след няколко дни
И пусни бурите ти да ме издирят
Да ме върнат следващата година
Защото, ако ти не искаш
Няма да ме имаш
Няма да ме видиш повече
Ако не ме откриеш
Няма да си моя
Ако не си истинска
И няма да можем
Пак да се обичаме
Обичаме се
Нали, момиче
Знам...
14.09.2006
© Десислав Илиев All rights reserved.
