Здравей и сбогом!
ЗДРАВЕЙ И СБОГОМ!
... тъй както малкото врабче
кълве трошици на площада,
и няма кой да му рече,
че утре гладно пак ще страда,
тъй както котето насън
сънува, че си хваща мишки,
тъй – по отсечения пън
аз кръгове броя – годишни,
какво живях, как го живях? –
не знам, не искам и да зная,
започва да ме друса страх,
че няма да постигна Рая,
два века го отлагах! – сам,
отлагаха ми го и други –
живях като в залостен храм
без кандила – и без хоругви,
излъган! – че съм бял човек,
и вярващ! – че съм ви потребен,
раздадох своя хлебец мек –
и се смалих по своя хребет,
там, дето спи и моят род,
и пламъкът пламти в елея,
здравей – и сбогом, мой Живот!
Дано Отвъд те доживея.
© Валери Станков All rights reserved.
