Здравей Живот
Здравей Живот
Здравей, Живот, рисуваш бръчки по лицето,
но не можеш да достигнеш до сърцето.
то младо е, като сърцето на детето.
Тупти непрекъснато – моторче любимо едно,
ти толкова пъти оставало си само.
Здравей, Живот, къде е Любовта?
Къде очаква ме тя забулена?
Попитай нея, моята Съдба!
Здравей, Живот, ти толкова различен,
понякога страшен, труден но не безличен.
Ти вече си голям, на половин век,
а колко ли живее на този свят човек.
Здравей, Живот, с усмивка аз живея,
вярно, не скачам както преди и не пея!
Но живея, ден подир ден те живея!
Ти ми показа и твоето хубаво лице,
дари ме не с едно дете, а с две!
Те са мойте малки слънчица,
част от мен са, в моето сърце.
Те ще продължат пътя ми на света!
© Валентин Миленов All rights reserved.
