Здравей, Любов!
Здравей, Любов! Ела при мен.
Тук, от лявата страна се настани.
Ако знаеш, как се моля всеки ден
ти до мене вечно да седиш.
Кажи, любов, защо си толкова уморена?
Много ли съдби разтури днес?
Душата ти от чужда мъка е сломена
и ето че се връщаш пак на стария адрес.
Защо, любов? Защо не може
да е лесно, както когато сме деца?
Сега до кокал реже ножът
и осакатява подло нежните сърца.
Но ти бягаше, любов... защо?
Сърцето му затворено остави.
Нещо липсваше, кажи какво,
нима не можеш всичко грешно да поправиш?
Обичай го, любов! Безумно, пагубно дори!
Обичай го от мое име...
И този пламък, който в очите му гори,
никога не оставяй да изстине!
© Зорница Събева All rights reserved.
