May 21, 2017, 1:17 AM

Здравей, любов

Poetry » Love

1.3K 1 4

-Хей, защо стоиш измъчено на прага?
Влез, недей ме гледа безразлично!
- И да вляза, едва ли ще остана,
ти ще ме прогониш даже без причина
- Но аз те чакам вече много време.
Как така с лекота ще ме подминеш?
- Чáкал си? А готов ли си за мене?
Или всъщност ти пръв ще си отидеш?
- Какво да сторя за да може да останеш?
Пожертвах много, не беше ли достатъчно?
- Въпросът ти е грешен, знаеш...
Да питаш, без да действаш, е човешко качество!
- Тогава ще стоя, любов, и ще чакам...
Стига съм се мъчил със безброй въпроси!
- Човече, отговорът на всичките е - Вярвай!
Знай, че любовта не може да се проси!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

rocker (Велин)

И аз останах впечатлен от този поетичен диалог!

2017-05-22T18:43:47+03:00
Веси_Еси (Еси)

На мен също ми хареса! И си абсолютно права - любов не се проси. Поздрави!

2017-05-22T06:40:21+03:00
Violet_86 (Виолета)

Всички искаме любов, получим я, но после не я оценяваме. И се оказва, че наистина не сме били готови и не сме и дали достатъчно.Аз го разбирам и така.
Хубаво стихче

2017-05-21T12:47:45+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Диалог с любовта! Чудесно! Още Платон използва тази литературна и най -вече педагогическа форма.При теб Ваня, оригиналното е,че влизаш в диалог с любовта и я каниш у дома си.Навярно искаш да ти е постоянна събеседница и да се учиш от нея.Похвално,ако съм разбрал правилно написаното.😍

2017-05-21T07:36:34+03:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0