Здравей, любов
-Хей, защо стоиш измъчено на прага?
Влез, недей ме гледа безразлично!
- И да вляза, едва ли ще остана,
ти ще ме прогониш даже без причина
- Но аз те чакам вече много време.
Как така с лекота ще ме подминеш?
- Чáкал си? А готов ли си за мене?
Или всъщност ти пръв ще си отидеш?
- Какво да сторя за да може да останеш?
Пожертвах много, не беше ли достатъчно?
- Въпросът ти е грешен, знаеш...
Да питаш, без да действаш, е човешко качество!
- Тогава ще стоя, любов, и ще чакам...
Стига съм се мъчил със безброй въпроси!
- Човече, отговорът на всичките е - Вярвай!
Знай, че любовта не може да се проси!
© Ваня Йорданова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
И аз останах впечатлен от този поетичен диалог!
-
На мен също ми хареса! И си абсолютно права - любов не се проси. Поздрави!
-
Всички искаме любов, получим я, но после не я оценяваме. И се оказва, че наистина не сме били готови и не сме и дали достатъчно.Аз го разбирам и така.
Хубаво стихче
-
Диалог с любовта! Чудесно! Още Платон използва тази литературна и най -вече педагогическа форма.При теб Ваня, оригиналното е,че влизаш в диалог с любовта и я каниш у дома си.Навярно искаш да ти е постоянна събеседница и да се учиш от нея.Похвално,ако съм разбрал правилно написаното.😍
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
