21.05.2017 г., 1:17

Здравей, любов

1.3K 1 4

-Хей, защо стоиш измъчено на прага?
Влез, недей ме гледа безразлично!
- И да вляза, едва ли ще остана,
ти ще ме прогониш даже без причина
- Но аз те чакам вече много време.
Как така с лекота ще ме подминеш?
- Чáкал си? А готов ли си за мене?
Или всъщност ти пръв ще си отидеш?
- Какво да сторя за да може да останеш?
Пожертвах много, не беше ли достатъчно?
- Въпросът ти е грешен, знаеш...
Да питаш, без да действаш, е човешко качество!
- Тогава ще стоя, любов, и ще чакам...
Стига съм се мъчил със безброй въпроси!
- Човече, отговорът на всичките е - Вярвай!
Знай, че любовта не може да се проси!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз останах впечатлен от този поетичен диалог!
  • На мен също ми хареса! И си абсолютно права - любов не се проси. Поздрави!
  • Всички искаме любов, получим я, но после не я оценяваме. И се оказва, че наистина не сме били готови и не сме и дали достатъчно.Аз го разбирам и така.
    Хубаво стихче
  • Диалог с любовта! Чудесно! Още Платон използва тази литературна и най -вече педагогическа форма.При теб Ваня, оригиналното​ е,че влизаш в диалог с любовта и я каниш у дома си.Навярно искаш да ти е постоянна събеседница и да се учиш от нея.Похвално,ако съм разбрал правилно написаното.😍

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...