Dec 26, 2010, 5:17 PM

Здравей, моя болка позната

  Poetry » Love
756 0 0

Окована с белезници за тази моя болка познатa.

Окована за тази стара приятелка, с годините прокълната.

Като кукла на конци - за нея вечно съм била играчка.
Като плюшено нещо, което да тъпче и мачка.
Здравей, приятелко! Само няколко думи щях да ти кажа.
Само няколко стона щеше да ми простена гласа.
Окована за теб, години наред съм сама. Искам свобода!
Окована за теб, познах само мрака, тъгата и студа.
Пусни ме! Аз искам да живея някъде далеч от теб!
Стара моя приятелко - сърцето ми превръщаш в лед!
Пусни ме да си отида. Махни от мене тези белезници!
Ти ме обичаше, моя болка позната! Обичаше стотици!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...