Здравей, народе
Здравей народе, пиша ви изповед, защото ми омръзна да мълча.
Харесва ви да се подигравате на по-пълните и с различните, нали.
Браво на вас, но това не ви прави по-силни за колкото се мислите,
прави ви по-слаби, по-жалки.
Замисляте ли се, на къде върви света
или не ви се занимава с глупости,
предпочитате снимки да си правите и да ги качвате за да видите
колко ви " харесват" , но един лайк не прави света по-различен.
Знаете само да о(б)съждате хората, само защото не са като вас,
има ли значение колко харесвания имате на снимка
или каква марка телефон имате и каква кола карате,
държите се зле с тези които ви уважават и добре с онези които ви се подиграват.
Искате да приличате на другите и губите части от себе си, докато не остане нищо от вас,
знам че дори и да кача този текст някъде, то никой няма да го прочете,
знам че няма да променя нищо с него, но ще се опитам.
Пиша го, защото не ми харесва
неправдата да побеждава и всички да мълчат от страх.
Огледайте се и си помислете какво виждате,
аз виждам свят изпълнен със злоба и завист.
Бъдете пак деца,
чисти и изпълнени с добро.
Не бъдете като другите, бъдете различни
и се опитайте да промените света.
Авт. Еленка Гишина 23.03.2019
© Еленка Гишина All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Еленка, различността не винаги означава добро. Но означава смелост и отношение. Бих искала да съм дете, защото то вижда света по различен начин от възрастните. Но остава под въпрос "порастването на много деца"
...Някои възрастни си остават деца по душа цял живот, а други - по държание и отношение. Много ми хареса твоято творческа изповед. Може би, ако е в категория "проза", щеше да е по-добре, но може и да греша. Поздравявам те за това, че споделяш болката си и си истинска! -
Каквото искаш мисли,всеки има право на собствено мнение.
-
Повтарям: написаното ти тук не е произведение!
-
Станислава , защо си мислите ,че търся внимание или нападам и защо сте решили че съм пълна , написах го защото съм виждала как обиждат и тормозят по слабите и безащитните. Като не ти е харесало какво съм написала , просто е трябвало да го подминеш . И на мен не ми харесват твоите произведения,но не ги критикувам.
-
Това не е творчество, а зов за внимание на едно поколение, което се самооценява и мери само по външността! И щом някой не се харесва, другите са криви! Не виждам тука някой да я напада, обвинява, подиграва заради външността ѝ, дири и не се интересува никой от това. Момичето нас напада на принципа "Атаката - най-добрата защита!" без да я атакува и слага на кантар който и да било. Нали не е подиум за манекени тука?
Не обиждам, само се чудя какво общо има творчеството с килограмите? -
Е, хайде, Станислава, поне можеш да се извиниш за грубия коментар. За някой текстовете на Петя Дубарова например също могат да са “пубертетски терзания”. Но, да не забравяме, че ако Христо Фотев не беше обърнал внимание на това момиче, едва ли днес щяхме да четем хубавите и стихове. Желанието за творчество трябва да се поощрява, а не да се критикува. Поне аз така мисля.
-
Е, това вече е прекалено! Грубо и ненужно!
Това, че един текст не ти допада не ти дава право да обиждаш толкова злобно автора му. Говоря за Станислава, за последния коментар. -
пубертетски терзания! за да се обиждаш и чувстваш наранена, значи сама не се харесваш: промени се промени отношението си към другите, не се гледай с техните очи, а покажи, че не си само килограми, всички ги имаме: кой в повече, кой по-малко, но не всички ги използваме като личностна характеристика!
майка ти и баща ти четат ли те? -
Благодаря!
-
Прочетох!
Много болка си събрала; и огорчение,но не си загубила чувството за човечност!
На финала звучи онова, което е желанието на мнозина,но малцина надрастват детската невинност!
Харесва ми искреността ти,Еленка!
Заслужаваш поздравления! -
Много благодаря!!!
-
Еленка, аз го прочетох. И го харесах, много! И други ще го направят, сигурен съм. Браво на теб!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
