Здравей, приятелю!
Здравей, приятелю, отдавна
не сме се чували със тебе.
Навярно времето бе кратко,
навярно мислите ни спрели...
Във пръстена на битието,
засрамени от нерешителност,
навярно малко избледнели
в анемията на причините.
Ще разбера, ако се сърдиш,
но и за миг не съм преставала
да се упреквам, че не търся
умението да се прощава.
След пауза от неизказаност,
след дълги дни на преосмисляне
сега пред теб се появявам
и се надявам на взаимност.
Приятелю, какво да сторим
с отворените разстояния -
в страха си да не се изложим
да не останем вечно в сянка?
Завръщането е загадка,
повтаряне на повторението,
съпреживяване на празник
във календара от значения.
Това, че днес реших да пиша,
Е безусловен знак на жажда
в ужасна липса придобита -
от несподеляне изхранена.
Сега с усмивката си топля
забавеното откровение,
със сълзите си от сърцето
ще го пречистя във доверие.
Приятелю, това е малко,
но все пак исках да го кажа...
Останалото е в началото,
с което ще подминем края.
© Дакота All rights reserved.
