Здравей, приятелю...

Здравей, приятелю!

Как си?

Всичко наред ли е?

Как е семейството?

Животът?

Тук всичко се обърква.

Когато поискаш нещо,

то се прецаква.

Ти живееш в свят,

за твое щастие,

различен от моя.

Тук всичко е бяло и черно.

Безцветно.

Дяволски бледо.

Знаеш ли, най-лошото,

което си срещал,

тук е рай.

Вашата Смърт

ние наричаме Ангел.

Тук е тъй различно.

Но съм благодарен,

че останах.

Вече знам, че трябва

да съм благодарен

и на малкия лъч светлина,

и на мнимата усмивка

на минаващия покрай мен

фалшив другар.

Да подам ръка,

знаейки, че мога да я изгубя,

искайки да помогна.

Но ти не се притеснявяй!

Всичко ще се оправи!

Бъди щастлив!

Докато можеш!

Докато има слънце,

луна и звезди,

и въздух, вода и храна,

нещата ще бъдат наред.

Не се тревожи!

Аз съм добре!

Никога не съм бил по-добре,

летейки свободен,

имащ всичко на света.

Мир и светлина.

Красота. Спокойствие.

Луна, звезди и море...

Забравям за всичко

и всички.

Далеч от нещастието

и грозотата.

От проблемите и неволите...

Казах ти, добре съм!

Не съм бил по-щастлив!

По-жив!

Малка светлинка в тъмнината.

Надежда има.

Нима не забеляза,

че вече съм друг?

Нещата се промениха.

Когато затвориш очи,

всичко е различно.

Всичко е както си го пожелаеш.

По-добро или по-лошо,

което по си харесаш.

Пък нека другите ме съдят

за предателство!

Те не знаят какво е изолация.

Те не знаят какво е самота.

Ти виждал ли си,

чувствал ли си,

че понякога ти се иска нещо?

Много силно.

Нещо нередно. Неправилно.

И трябва да го направиш.

На всяка цена.

Иначе ще полудееш.

И когато го направиш,

когато всичко премине

и лудостта изчезне,

всички те гледат странно.

И те отвеждат на места черни.

Където слънце не огрява.

Където не чуваш птиците.

Ослепяваш и оглушаваш.

Завинаги.

И ти се струва, че утре

всичко ще свърши.

Но, ето, че утре идва.

А след това и друго "утре".

И още едно, и още едно...

Затова, приятелю,

затварям очи. И мечтая.

За слънцето, луната...

За живота...

Никой не може да ми каже нищо.

Щастлив съм.

Макар и самотен.

Но, ти не се тревожи.

Ще се върна!

В моето малко царство на мечти.

И всички ще бъдат щастливи.

Красиви, усмихнати.

По детски радостни лица...

Ще се върна!

Само изчакай утрешния ден...