Забравени,
детските дни
ронят сълзи.
Аз и ти – помниш ли?
Вечните влюбени,
една вечер ми подари –
Йовкова,
пълна със спомени.
Раздялата бързо настъпи.
Изгубени мечти.
Януарски дни –
търсещи, възлюбени, студени.
Елите –свидетели неми,
люлеят самотно игли.
Юли си спомнят и ги боли!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
