Здравей, Тополовград
З Д Р А В Е Й, Т О П О Л О В Г Р А Д
Към тебе лунапарк на младостта ми,
ми носят босоногите мечти,
където обикаля радостта ми
и детският ми смях до мен кънти.
Пак гмурвам се под синия ти шатър,
преливащ в ярки слънчеви лъчи
и ме обгръща топлият ти вятър
и първата любов към мен търчи...
Разтваряш пак обятия за мене.
От всеки ъгъл чувам твоя зов
и сливат се понятие и време
в една, едничка истинска любов.
Вулкан от чувства в теб ме завладяват.
От сухия баир избликва ден.
Чукарите за мене пак запяват
и камъкът пробужда се смутен.
И кани ме гората младолика,
Сакарска песен клоните люлей
и моят град далечен пак ми вика.
Тополовград, пристигам в теб. Здравей!
© Стойна Димова All rights reserved.
