Apr 27, 2006, 8:14 PM

Зелен дъжд

  Poetry
955 0 3
Ин-версия

Как тази пролет, странно,
небето се обърна на земя.
Луната похлупак ни стана,
а слънцето от гняв позеленя.
Законите за миг смениха се,
и всички плюсове и минуси
събраха се в дъга безцветна.
Подвластни на обратна гравитация
океаните на пръски разлетяха се,
засмукани от ваккума на времето,
като зелен метеоритен дъжд.

Със него напоената Вселена
живот зачена, но с обратен знак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина Недялкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...