1.Поля зелени и гори пъстри,

губя се във твоите очи.

Тежко е да гледаш есента как съхне,

потънала във сълзи,

зачервила снежното по края на езерата си.

2.Тъмнея в яма по средата,

поглъщаща моите лъчи.

Не успявам да отнема самотата,

но подкрепям те не сал с Дух,

давам и сърцето и кръвчица си.

3.Отвътре се късам с тебе за едно,

отвън се вода излива,

както изворите от твоите страни,

Сърцето раните със сол полива,

казва ми "Усещаш ли как боли?".

4.Остава камък после във гърдите,

камък по здрав от всички планини,

камък не триещ се,

от външни сили и морето,

не гниещ от времето,

но способен всеки да обича.

5. Кога се камъкът след туй със камък срещне,

прехвърча силната искра.

Пали се огън по полята зелени,

искрят пъстрите гори,

не изгаря огънят обаче,

просто кара камъка в гърдите да тупти.