А аз трева си нямам
във градската квартира
и в София голяма
все търся – не намирам.
„Ела със мен на село –
врабченцето ми каза –
Там всичко е в зелено,
тук – само в твойта ваза”.
И тръгвам аз след него,
подхвърча, после спира
да търсиме зелено
далеч от таз квартира
в която няма място
за лятната ми шапка.
Очите ми изплаква
от облачето капка.
© Иван Христов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
