А аз трева си нямам
във градската квартира
и в София голяма
все търся – не намирам.
„Ела със мен на село –
врабченцето ми каза –
Там всичко е в зелено,
тук – само в твойта ваза”.
И тръгвам аз след него,
подхвърча, после спира
да търсиме зелено
далеч от таз квартира
в която няма място
за лятната ми шапка.
Очите ми изплаква
от облачето капка.
© Иван Христов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
