Oct 16, 2025, 9:49 PM

Земя

  Poetry » Love
269 0 2

Никой, осен мен,

на този свят не може да знае всичко за мен

 И ето пак този празен ден,

който въпреки всичко, за мен е благотворен,

защото всеки ден,

като този, е дар Господен.

Умирен и не от леки жени осквернен,

аз отново се връщам към теб смирен,

влюбен и от твоята хубост запленен.

Защото този свят развратен,

за истината заслепен, не е за мен.

И заедно с теб до сетен ден

ще се борим да бъде променен.

Откровен, но не и обиден,

искам този свят да бъде занулен.

И така боря се за правда и свобода

и нека ни върви, като по вода.

Природа има за всички и който срещу нея върви,

върви срещу собствената си рода.

Позволи ми в теб да зародя красива свобода,

която не включва самота,

тъга, лъжа или неохота.

Нека бъде красота

на тази земя и да бъде изпълнена с надежда и доброта.

Вярвам в това, което пиша, колкото и забрава да вдишам.

Сега издишам непристойното ми поведение,

което ме води пак с теб, до смирение.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Врачев All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...