Земя като една човешка длан
"Земя като една човешка длан...
Но по-голяма ти не си ми нужна..."
Георги Джагаров
Земя, като една човешка длан,
напомняща за шепа на старица.
Гневът ти заприлича на вулкан,
изригнал от сълзите на зеница.
Че кой до днес духа ти не стъжни
с грабителство, каквото му приляга?
Нарочиха с най-грешните везни
за злия - рай, за свестния - тояга.
И не една надежда потъмня
под кръстове от минала забрава.
Глупакът на кресло не поумня,
а мъдрият ума си не продава.
През врявата на лъст и суета
не се дочу протестът на човека,
че твоите несбъднати лета
заложиха в безумна ипотека.
Да съхне всичко - в дългове, щети,
а с извора ти - чужд да се опива.
Тълпите да живеят от мечти,
в които ти си толкова красива.
Земя, като една човешка длан!
Стани пестник! На алчните - присъда!
Оставам в теб с живот неизживян,
готов да оцелея... И пребъда!
(Възходът на падението)
© Ясен Ведрин All rights reserved.
