Зеници в пламъци

Все още пáри, по кожата трепти,
вибрира слънчевият лъч последен.
Заспива леко закъснял и с него
въздъхва лятото, и с меланхолия изчезва.

На плажните чадъри се затварят
крилата сенчести, притихват уморени.
Самотни стъпки в пясъка остават,
от вятъра подгонени изчезват в спомен.

И само пяната на морската вълнá
прегръща се с брега, замрял внезапно.
Нашепва обещания за грях.
Отдръпва се, за да го погълне после жадно.

С ухание на водорасли, с вкус на сол
целувам бавно този миг последен.
Зеници в пламъци под клепките трептят
с искрите летни, превърнали се в есен.

2013