Зима
Изтръпвам от докосването ти,
но не от страст...
Свикнах с целувките ти,
но нямат над мен власт...
Теб виждам, щом отворя очи,
но сънувам ласки чужди...
С теб живея, друг копнея,
сълзите наизуст си знаят пътя...
Съдбата е нож с две остриета,
готова съм да заменя
цял живот душевна празнина
за едничък миг наслада...
Как, сърце, да ти втълпя -
любовта е птица,
отлита през зимата...
П.С.:Понякога сме с някой, който е само заместник... в очакване да дойде пролетта, когато птиците отново се завръщат у дома...
© Таня Атанасова All rights reserved.
! Поздравявам те
