Зима и любов
Пристига зимата като принцеса бяла
и всяка наша дума е любов.
Притихва в джоба, ни утеха закопняла,
нашепва ни в сърцата благослов.
Дърветата са булки със одежди бели,
надежда, вяра в скута им блести.
Накичени с надиплени къдели –
от някой, дето е посял безброй мечти.
Обгръща сетивата хлад могъщо
на зимата с красивите очи.
Изгрява добрина във всяка къща,
изчиства умове и топлина струи.
Снегът е бялата милувка на душата,
той идва, за да ни прегърне и сплоти.
Завързва ни във мрака с нишка свята,
обсипва с обич идните ни дни.
© Албена Тодорова Иванова All rights reserved. ✍️ No AI Used
