Тъжен понеделник, тънеш в бяло -
с ледени шушулки и мъгла.
Тъпчеш същността и онемяла...
Зима или болка е това?
Искам с някого да си говоря,
но е рано - ти, детенце, спиш.
С тебе, самота, какво да сторя...
Гърлото ми стискаш. И мориш.
Снежният човек, като отшелник,
сякаш ме приканва да вървя.
Мой измъчен, зимен понеделник...
Тръгвам с теб, премръзнала съдба.