Подгонил е вятърът жълти листа,
зад драките с тях се кикоти,
събуди се Зима, опъна снага
и боти сложú Биаджоти.
Погледна часовника – пак закъсня,
а цяла година почива
по бански на Северен полюс и в СПА
барове беше щастлива.
С един благороден елен тя вилня
в шестзвездни хотели-иглута,
разбраха се тайно, че чудеса
на Коледа стават, във скута.
Облече кожух от Сибирска ламя
жесток е и как ú отива,
ще бъде велика, с нов вид, амплоа,
плеймейтката Зима О' Дива.
© Ивон All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
