Mar 14, 2015, 5:14 PM

Зимен ангел

  Poetry » Other
393 0 0

Зимен ангел, зимен ангел

по небесни перила

спуска се и си погален

от божествени крила.

Тук слетял, да ни проводи

в пътищата на възбог

през горите неизбродни,

през врати на съдник строг,

дето всички ще преминем

в иглените им уши

и под покрива ни зимен,

сетивата що души

с белоснежните одежди

над кристалните води

по които се оцеждат

ладиите от мечти –

 

Зимен ангел ни съглежда

оцелелите души.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...