Зимен ден
И този хубав зимен ден
прехвърли билото на планината,
погледна ме в очите и смутен
подръпна на кожуха си яката.
Заслиза бавно хладен мрак,
във модросиньо сенките преляха,
небето - приказно, надвисна пак
и купове звездици там изгряха.
Проблесна бял натрупан сняг
високо в царството на снеговете
и билото се сгуши - праг
то, сякаш, къщен бе на световете...
Нали денят ще дойде нов
с усмивка лъчезарна да ги сгрее
и с поглед, пълен от любов,
в очите светлосини, ще се смее!
© Даниела Тодорова All rights reserved.
Хубав стих! Сърдечни поздрави!