Feb 3, 2011, 9:15 PM

Зимен ден 

  Poetry » Other
433 0 5

Настъпва бавно зимният ми ден

търкулнат горе, от чукарите.

Стихът се ниже леко, вдъхновен

от пориви все същи – младите,

когато всичко в мен кипеше.

Навън снежинките прелитат

и чувам в тъжната им песен

за миналото да ме питат,

за днешната кървяща рана.

Като в квартала кино светнало

бръмчи животът на екрана

и изведнъж се къса лентата.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??