Настъпва бавно зимният ми ден
търкулнат горе, от чукарите.
Стихът се ниже леко, вдъхновен
от пориви все същи – младите,
когато всичко в мен кипеше.
Навън снежинките прелитат
и чувам в тъжната им песен
за миналото да ме питат,
за днешната кървяща рана.
Като в квартала кино светнало
бръмчи животът на екрана
и изведнъж се къса лентата.
© Иван Христов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
