От страх да бе запял
На носа му капчица виси,
тъжен и объркан ми изглежда,
този дъжд с разрошени коси
е изгубил всякаква надежда,
че ще се превърне в сняг сребрист,
че по него ще пристъпва тиха
зимата и белия му лист
ще изпише нежно с два-три стиха.
В капката оглежда се врабче,
храбро на студа се кокошини,
знае то, предчувства сякаш,че
на смъртта очите ѝ са сини,
Свърнал грешно в крайния квартал,
пак дъждът озърта се , по кучи,
тъмно е. От страх да бе запял,
но си знае – няма да се случи...
Тръпки по гръбнака му, дали
призраци това са, на врабчета?
Сняг така и няма да вали,
тъжен вятър по стрехите шета...
В тънкото си якенце поет,
пали си цигара – сгушен пламък,
от дъждовната тъга обзет,
зима, знае може и да няма.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
