Като балерини са снежинките.
Не валят, а шеметно танцуват.
Светят и загадъчно усмихват се,
леки като дъх на пеперуди.
Ронят се от смях на бели ангели,
затова са тъй - по детски чисти.
И понеже в радост са създадени,
на любов и щастие миришат.
С тях започва царството на зимата.
Пухкав фон са в бала й шармантен.
А врабци и гълъби са свитата
на душата, бременна с поанти...
Толкова е хубаво, и песенно...
В небесата иде ми да литна
и като снежинка на лицето ти,
кацайки, с целувка да те щипна.
© Гергана Иванова All rights reserved.
така красиво се ронят и думите ти, мила Риа...
прелестно е това твое стихотворение...
поздравявам те, най-сърдечно..