Зима е
и всичко пак е бяло,
магично и насищащо, и вяло.
Красиво е, и тихо, и спокойно,
приятно, нежно, от студа усойно.
Интимност има,
тук във тази зима,
премяната е тъжна и омайна,
не бяла смърт, а огън от камина
и трайна тайна -
да, навън е зима.
И всичко вече се е приютило,
и някъде на топло се е скрило,
и тайно към света наднича
и чака друг сезон, и се зарича.
© Силвия All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
