Зима е
и всичко пак е бяло,
магично и насищащо, и вяло.
Красиво е, и тихо, и спокойно,
приятно, нежно, от студа усойно.
Интимност има,
тук във тази зима,
премяната е тъжна и омайна,
не бяла смърт, а огън от камина
и трайна тайна -
да, навън е зима.
И всичко вече се е приютило,
и някъде на топло се е скрило,
и тайно към света наднича
и чака друг сезон, и се зарича.
© Силвия All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
