May 23, 2019, 4:29 PM  

Зимен сън

1.6K 5 25

И тази зима, сред гората,

до един изсъхнал пън,

Ежко, легна под земята

да си спинка зимен сън!

 

Почна сладко да сънува

топли слънчеви лъчи –

Как в морето волно плува

сред делфини и вълни!

 

Дълго гонеше се с вятър

над кристалната вода –

На много мили от земята

в лодка с алени платна!

 

Но вятърът в съня утихна

под красивото небе,

и морето в миг притихна,

слънце почна да пече!

 

А Ежко, бързо си полегна

с гръб към гумената лодка,

и бодлите си протегна

в тази своя платноходка!

 

Но мигом чу едно свистене

под безбройните бодли...

С ужас скочи и простена: 

 – Лодката си сам пробих!

 

Почна сръчно да събира

в шепи морската вода,

а тя пък почна да извира

от океанските недра!

 

Жално взря се в хоризонта

и затърси помощ там,

но дори и със бинокъл –

той в морето беше сам!

 

И Ежко, бързо се намокри

сред потъващата лодка.

Сам бельото си подмокри

от фаталната разходка!

 

А той не знаеше да плува

сред огромния океан,

и бавно почна да потъва,

както бе безкрайно сам!

 

Но се стресна във водата

и ловко с острите бодли,

той изплува – Сред гората?!

Точно в гъстите ели?!

 

А там в топящите се преспи

се показваха цветя!

И Ежко, сънено се стресна –

Вън дошла бе – Пролетта!

 

 

 

 

 

 

Юри 

Йовев

Май 2019 г

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Yuri Yovev All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ето го и твоя Ежко, Юри! Беше ми убягнал, но го открих и му се зарадвах! Браво, стихът е лек и забавен, писан е от сърце, както трябва да се пише за деца!
  • Благодаря ти за всичко, Елка!
  • Честито, Юри! Желая ти още повече успехи и вдъхновение!
  • Благодаря, Елка! Поздрави!
  • Ежко проспал зимата и, ето я пролетта! Чудесен стих! Желая ти успех!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...