Зимен сън
И тази зима, сред гората,
до един изсъхнал пън,
Ежко, легна под земята
да си спинка зимен сън!
Почна сладко да сънува
топли слънчеви лъчи –
Как в морето волно плува
сред делфини и вълни!
Дълго гонеше се с вятър
над кристалната вода –
На много мили от земята
в лодка с алени платна!
Но вятърът в съня утихна
под красивото небе,
и морето в миг притихна,
слънце почна да пече!
А Ежко, бързо си полегна
с гръб към гумената лодка,
и бодлите си протегна
в тази своя платноходка!
Но мигом чу едно свистене
под безбройните бодли...
С ужас скочи и простена:
– Лодката си сам пробих!
Почна сръчно да събира
в шепи морската вода,
а тя пък почна да извира
от океанските недра!
Жално взря се в хоризонта
и затърси помощ там,
но дори и със бинокъл –
той в морето беше сам!
И Ежко, бързо се намокри
сред потъващата лодка.
Сам бельото си подмокри
от фаталната разходка!
А той не знаеше да плува
сред огромния океан,
и бавно почна да потъва,
както бе безкрайно сам!
Но се стресна във водата
и ловко с острите бодли,
той изплува – Сред гората?!
Точно в гъстите ели?!
А там в топящите се преспи
се показваха цветя!
И Ежко, сънено се стресна –
Вън дошла бе – Пролетта!
Юри
Йовев
Май 2019 г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Yuri Yovev Всички права запазени
