Jan 6, 2011, 7:48 PM

... зимна експресия...

Poetry

999 0 20

... зимна експресия...

Ще се връщаш…
Люшнат от пламъка
на сподавеното желание.
Стръкче съм. Посято на камък.
И чакам Небесно послание.

Плаче Вятърът…
И небето със смерч посича.
На колене буките падат.
Аз съм права. И те обичам.
Бяла смърт…?! Не!
Вечен огън…
И клада…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

viktoar (Виктория Стоянова)

Ще се връща я, къде ще ходи! Ето виж мен, колко време ме нямаше,а се върнах при теб! Да те прегърна и да ти кажа, че си ... всичко, което ми хрумва да кажа, звучи нищожно като го сравнявам с теб!

2011-04-25T23:15:41+03:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Чудесен стих!

Светло да ти е, Таня

2011-01-09T20:07:17+02:00
Enena (Елена Нинова)

Милата ми тя...Харесах много!

2011-01-09T17:17:48+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Стръкче, посято на камък - с най-здравите корени!
Буките нека си падат.

2011-01-08T23:26:57+02:00
magnum (Венцислав Янакиев)

...

2011-01-08T21:23:00+02:00