... зимна експресия...
998
0
20
... зимна експресия...
Ще се връщаш…
Люшнат от пламъка
на сподавеното желание.
Стръкче съм. Посято на камък.
И чакам Небесно послание.
Плаче Вятърът…
И небето със смерч посича.
На колене буките падат.
Аз съм права. И те обичам.
Бяла смърт…?! Не!
Вечен огън…
И клада…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
Ето виж мен, колко време ме нямаше,а се върнах при теб! Да те прегърна и да ти кажа, че си ... всичко, което ми хрумва да кажа, звучи нищожно като го сравнявам с теб!
