Зимна приказка

                       І

Подобно на Евгений в сплина,

изпаднал бях през тази зима.

Захвърлих всички модни дрехи,

забравих дверите на бляскави салони;

завърнах се към селски родни стрехи

с килим от листи, сводове от клони.

Там с брат играех сред полята,

радвах се и скачах в аленото лято

с венец от майски мак напролет,

наесен - с лястовичи полет.

Плувахме в реката бистроструйна;

каква прекрасна младост - чиста, буйна...

Ала години, отлетели безпощадно,

захвърлиха ме в обществото хладно.

Далеч заминах и забравих всички -

корени, стволи, листове, тревички...

Задушен от дим и опиати,

сред гори от камък, птици от позлата,

на срам и грях останал в плен,

от чуждите поквари осквернен.

Гнездо от камък мъчих се да свия

и чест, и име, власт да придобия,

да се издигна в нечии очи студени,

гледащи като на вещ към мене.

И тяло, и душа, сърце си да отдам,

от хиляди любови (жалки), пак оставах сам.

Попаднал сред пороя бурен на света,

продадох си деня, поквари ме с лъжа нощта,

излегната край мене с хиляди тела,

с ръце от мрамор, с устни-червила,

с коси от слама, нокти от стомана,

с очи като циклопски взор,

червени, хищни, кат' кондор.

Наоколо край мен вампири

отпиват кръв от черепи потири,

джуджета кискат се и стенат,

великани кости си трошат,

вещици гърдите си разтриват -

в нозете им младежи се кривят,

от гробове скелетите наизлизат,

Медузата косите си зализа,

огънят се съживи подмамен

от сухи съчки край плътта,

и Юда плачеше засрамен,

Нерон удави се в потта

на мъчениците Христови;

за Голгота нека сме готови...

Така от нощ на ден се скитах

и сладострастния прашец опитах

на лепкавата кал от блато,

от сласт и кръв, вонящо и мъхнато.

Затуй захвърлих тези дрипи,

потеглих с влака във нощта

далеч, през девствените преспи,

потънах в бездната на пустошта.

                      ІІ

Прекрасно ясно зимно утро;

събудих се от птичи песни запленен.

Върхове издигаха се остро,

разстилаше се лесът заскрежен.

Забързан след закуска вкусна,

качих се в пъстрокрилата шейна

и кончето напред препусна;

потеглих сам към горда планина.

Край мен редят се буки и борове,

сърни се мяркат в стреснат бяг,

и в хижите горят огньове,

а чаят липов тъй е благ.

Заслушан в песните на менестрели,

унесен спрях край бистър водопад;

за пролет птиците пропели;

от ручея отпих със благодат.

Отпуснат в мрака розовеещ,

на ствол вековен бях подпрян,

кога от водопада бързолеещ,

протегна се към мен прозрачна длан.

Помилва ме със пръсти ледни

и спря на устните ми две;

и кожата ù - суха, жадна,

с плам очите ми обви.

Почувствах трепети неясни,

отдадох се на таз ръка,

дочувах думи сладкогласни:

"Ела, и в теб ще потека!".

Омаян от мечти желани,

навлязох в ледните води

и тялото ми се прокрадна,

и в мен се всичко прероди.