Зимна Приказка
Снежинките танцуват
дантелен балет
и без писък те умират
в стъкленото езеро
от лед.
Боса,
тъй красива,
тя тича,
сред снега танцува
в отчаянието си самичка.
Вятърът прегръща
нежното й хладно тяло,
зимна приказка рисува
в синьо, сребърно и бяло.
Леден дъжд се сипе,
звън и сълзи от кристал,
тя -
принцеса гола
на последния си бал.
Слънцето изгрява бавно,
мудно
скрежът се топи,
чернокоса хубавица
вечно под снега ще спи.
© Йона All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
