Зимна приказка с калинки
– Пак приказка искам си мамо,
опряна на твоето рамо.
– Започвам, не приказка снежна,
а пролетно китно безбрежна.
Заслушай се птичко игрива
и кротичко с нея заспивай.
Живяла си нейде калинка,
била откровено саминка,
мечтаела тя за другари,
а не самота да я пари.
До храста, опрял до водата
Бог розова лодка ѝ прати,
другарче на точки пристига
такава награда ѝ стига
и друга излиза калинка,
не ще е тя вече саминка,
На храста посреща си гости,
гощава ги с ястия прости,
но празнични, вкусни, ядливи
и всички пируват щастливи.
И заедно после живеят,
работят, и много се смеят.
Открили са тайна велика
че чувствата греят в езика
с другари добри сподолени,
червени на точки вселени.
И клепки затвори детето
сред приказна чудна и свети,
поуката важна разбрало,
сред щастие детско заспало.
Вдъхновена от "История с калинки" на Елена Величкова https://otkrovenia.com/bg/kartini/istoriya-s-kalinki
© Милена Френкева All rights reserved.
Светли и благословение Рождeственски и Новогодишни празници ти пожелавам
