Знам, няма зимни пеперуди.
Дори снежинките не са.
Ала във нощи изумрудени
под януарски небеса
свободни и неизброими
летят във сънния си транс
рой пеперуди луди зиме.
И дават си последен шанс
света да видят отвисоко,
да го запомнят нов и бял.
Какви невероятни скокове!
Летят с финес, летят с печал...
Сребристи зимни пеперуди ...
Една по клепките пълзи.
И няма кой да се учуди,
че се превръщате в сълзи.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
