Знам, няма зимни пеперуди.
Дори снежинките не са.
Ала във нощи изумрудени
под януарски небеса
свободни и неизброими
летят във сънния си транс
рой пеперуди луди зиме.
И дават си последен шанс
света да видят отвисоко,
да го запомнят нов и бял.
Какви невероятни скокове!
Летят с финес, летят с печал...
Сребристи зимни пеперуди ...
Една по клепките пълзи.
И няма кой да се учуди,
че се превръщате в сълзи.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
