Dec 6, 2019, 8:42 AM

Зимно хрумване

  Poetry » Other
847 0 0

 Снега натежа на елхата,
която преклони главата си
за да посрещне скорошните празници,
със  бяла приказна украса.

Бездомна  елха,
но красива със своята чистота.
Не краси ничий дом,
но е жива във своя със корен дълбок.

И само някой бездарен глупак,
би направил тази бездомница своя.
Никой не бива да взима за себе си,
нещо дарено на целият свят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Бонева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...