С краче пеперудено спомен одраска душата ми,
после преспи преся и вината затрупа.
Неистово, зло, безнадеждно все виеше вятърът.
Потърсих във делника своята топла хралупа.
Януари изплете ми сребърен шал търпеливо,
с нежно-синя тъга ме зави - да не зъзна.
Всички чувства зарових в снега, но ми стана горчиво.
Пак мъничко нещо забравих. И то се изплъзна...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
