Зимно слънце

Жадно да сгрее земя и лица
прокрадва се зимното слънце.
Упорито напира и пърха с крилца,
топлото време да върне.

Ту се показва, ту пак се скрива, 
но не отказва се нито за миг.
Само привечер кротко заспива,
обвито в пухкав, облачен шик.

Ала щом съмне, то се пробужда...:
"Май днес ще имам късмет!
Искам да грея, имам аз нужда,
топлина и радост да нося навред!"

Sis Rivo 
   ❤