Зимношения
А:
Баба Зима поостаря,
мека вижда ми се тя,
подпира се на леля Есен,
куми се със снежната си песен.
Навремето плашеше кака Пролет
със студените си ветрове и лед,
късно пущаше я при батко Лято,
който я чакаше сляпо.
Случвало се е дори,
когато баба се сърди,
замръзваха и морските вълни,
само си представи!
А сега...
Изнемощява старата,
слушай ме!
Б:
Я стига!
Хапни си попарата
и чуй ме!
Баба си е много добре.
Виж, от вчера всичко побеле!
Цялото градче е в пух,
снежинки кацат тук.
На мен баба сподели,
че ѝ липсват детските игри.
Всяко чедо, рече тя,
прави си сняг на компютъра.
И когато нападат навън парцали,
стоят си у дома всички
по сандали.
Затова, бързо с малката лопатка,
отиваме на празната площадка!
Ще се заплетем в на баба косите,
лесно ще си припомним игрите.
И когато усетиш студен полъх,
покрай теб да се прокрадва,
спри се и затай своя дъх,
че баба Зима ти се радва!
27.01.2021
© Миро Милев All rights reserved.
