Златното ключе
Златното момиче, нежност, красота,
ореол блестящ в златната душа.
И сърцето нейно носи нежността,
Бог дарил я щедро с дух и доброта.
Скрита да остане просто няма как,
като бяла врана тя блести сред мрак.
Хищници грабливи все край ней кръжат,
сметки все си правят да я похитят.
Всеки сметки прави, ала няма как,
златото разпръсква всеки черен мрак.
Нейната защита, златната стена,
никого не пуска в своята страна.
Хей момиче златно, хитра си аз знам,
злите нека гониш, но пусни добрите там.
Искат да надникнат в твоята страна,
и с любов да зърнат златната душа.
И те тайна знаят, ти я научи,
нежност само твоя ще ги извиси.
Ето тази тайна вече ти я знаеш,
но въпрос остава, как да ги познаеш.
Няма да те уча, но съвет ще дам.
Мигом ти поискай златното ключе,
само то отключва златното сърце.
И вълшебство чисто ще познае тя,
него ще пропусне златната врата.
Тя ще се отвори, ще го въведе,
да го пусне вътре в твоето сърце.
Там в магия нежна да се съберат,
срещнат ли се двама, заедно вървят!
© Петър Петров All rights reserved.
