Излизам от вкъщи,
реших да походя,
може да видя познат.
Сред тълпата от весели хора
с някого да стана брат.
Минавам през парка - зелен и прекрасен,
а там пак е пълно с деца. Живеят живота си
сякаш е песен, без капка зло в мисълта.
Майките пак са кръстосали бодро
своите дълги крака. Но пушат?
Димът е отровен! Гъст, непрогледен
- тъма! ...