Змейово либе
– Мене, мале, змей ме люби
вече от година време.
През деня се нейде губи,
идва нощем да ме вземе.
Мъкне ме из храсталаци,
по долчинки и баири.
Мачка ме по камънаци...
Имам по гърба си дири.
Остро стърже му брадата.
Хвърлят мълнии очите.
Хам страхувам се горката,
хем вълнуват се гърдите.
Нещо мъчи се да каже
и ломоти неразбрано,
ала и бездумен даже
искам да съм с него само.
– Дъще, толкова си проста!
Ще ми съкратиш живота.
При ергени в село – доста,
спиш със Симо идиота.
© Vasil Ivanov All rights reserved.
